Старобългарски речник
съвѣщат сѧ
съвѣщат сѧ
-съвѣщаѭ сѧ
-съвѣщаш сѧ
св
несв
1. Наговоря се с някого за нещо
въꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженааго петра. како съвꙙꙁа съмрьтѭ съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ сапфрѫ
С
358.9
ꙗко то сꙙ сьвѣштаста скѹсъ сътворт. дѹхомъ господьнемь. не сповѣдаста свого грѣха
С
363.18
сьвѣтьнкъ же хъ дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво. мꙿже ѹмор адама. к томѹ пакꙑ прбѣгатъ. сьвѣшта сꙙ с н҄м на дрѣвѣ распꙙт їса
С
402.7
2. Съгласявам се с някого, с нещо
не сьвѣштаѭ сꙙ къ сѹтнѣ тво вѣрѣ
С
510.11
како м праꙁдьнѹш памꙙть. аште сꙙ не сьвѣштааш сь мноѭ
С
510.17
3. Посъветвам се, обсъдя нещо с някого
въскорѣ посълат мѹ помоштъ. дошьдъшѹ же цѣсарѹ дного града блꙁъ дѹнава. съглꙙдавъ воѧ своѧ съвѣштавъ сꙙ сь н҄м. нарее дьнь вь н҄ьже сьндетъ сꙙ сь ратьнкꙑ
С
196.10— 11
4. Реша, взема решение
семѹ же въꙁдрастомъ съвръшенѹ бꙑвъшѹ. родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна
С
24.28
он ... съвѣштавъше сꙙ. мѣнѫ же. еуг҄ен. агаодорꙿ. елꙿпд. прѣподобн епп. прѣдошꙙ въ тъ херсоньскъ градъ
С
538.15
Изч
С
Гр
συμφωνέω
συμβουλεύω
ἀνακοινόομαι
съвѣштат сꙙ
сьвѣштат сꙙ
Вж. при
съвѣщават сѧ
Нвб