Старобългарски речник
съвѣщат сѧ 
съвѣщат сѧ -съвѣщаѭ сѧ -съвѣщаш сѧ св несв 1. Наговоря се с някого за нещо въꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженааго петра. како съвꙙꙁа съмрьтѭ съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ  сапфрѫ С 358.9 ꙗко то сꙙ сьвѣштаста скѹсъ сътворт. дѹхомъ господьнемь. не сповѣдаста свого грѣха С 363.18 сьвѣтьнкъ же хъ дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво. мꙿже ѹмор адама. к томѹ пакꙑ прбѣгатъ.  сьвѣшта сꙙ с н҄м на дрѣвѣ распꙙт їса С 402.7 2. Съгласявам се с някого, с нещо не сьвѣштаѭ сꙙ къ сѹтнѣ тво вѣрѣ С 510.11 како м праꙁдьнѹш памꙙть. аште сꙙ не сьвѣштааш сь мноѭ С 510.17 3. Посъветвам се, обсъдя нещо с някого  въскорѣ посълат мѹ помоштъ. дошьдъшѹ же цѣсарѹ дного града блꙁъ дѹнава. съглꙙдавъ воѧ своѧ  съвѣштавъ сꙙ сь н҄м. нарее дьнь вь н҄ьже сьндетъ сꙙ сь ратьнкꙑ С 196.10— 11 4. Реша, взема решение семѹ же въꙁдрастомъ съвръшенѹ бꙑвъшѹ. родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна С 24.28 он ... съвѣштавъше сꙙ. мѣнѫ же. еуг҄ен. агаодорꙿ. елꙿпд. прѣподобн епп. прѣдошꙙ въ тъ херсоньскъ градъ С 538.15 Изч С Гр συμφωνέω συμβουλεύω ἀνακοινόομαι съвѣштат сꙙ сьвѣштат сꙙ Вж. при съвѣщават сѧ Нвб