Старобългарски речник
съвѣщават сѧ 
съвѣщават сѧ -съвѣщаваѭ сѧ -съвѣщаваш сѧ несв 1. Наговарям се срещу някого тѹн҄е прде хс. ꙁа вьсь мръ пролꙗт кръвь своѭ. о н҄ѫже тꙑ сьвѣштаваш сꙙ  мѣнѫ творш бестѹдье С 415.14—15 2. Повдигам обвинение срещу някого, обвинявам пото ѹбо пае ѡ фарсе не пеаасте сꙙ о себѣ. л пото не сьвѣштаваасте сꙙ на манасѭ гда саѭ плоѭ прѣтрааше С 396.30 Изч С Гр σύμφωνα ποιέω μελετάω сьвѣштават сꙙ Нвб съвещавам се ОА ВА ЕтМл БТР АР