Старобългарски речник
съвѣтьнкъ 
съвѣтьнкъ -а м 1. Съветник; този, който дава съвети сьвѣтьнкъ же хъ дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво. мꙿже ѹмор адама. к томѹ пакꙑ прбѣгатъ С 402.5 не прнѹжденъ. нъ беꙁ бѣдꙑ самъ о себѣ. дома род ꙁълѫ льсть  ѹмъ. ꙁведе с н дного же мѣѧ сьвѣтнка.  прꙗꙁн С 408.30—409.1 Близък, приближен човек. цѣсарь же словес слѫ поѹвъ. же рее стꙑ ꙗко обратш сꙙ съ мромъ. съвѣтовааше съ сьвѣтнкꙑ свом. да отврьꙁѫть црькъв С 192.13 2. Съветник; член на съвет, на колективен орган прде осфъ отъ арматѣѩ. благообраꙁенъ съвѣтьнкъ М Мк 15.43 З А ꙇ се мѫжь ꙇменемь осфъ. съвѣтьнкъ сꙑ. мѫжъ благъ  правьденъ М Лк 23.50 З  вьведъ сьвѣтьнкꙑ своѧ рее къ н҄мъ С 62.11 ꙗкоже отъ страха ѹмꙿ погѹбт анꙿтѹпатѹ.  вьстрепетат кѹпно съ съвѣтьнкꙑ свом С 110.21 по врѣмен же дльꙁѣ. дъшт нѣкого сьвѣтнка. отъ неста бѣса мѫма. вьпꙗше стааго прꙁꙑваѭшт С 518.4 прьвꙑ съвѣтьнкъ πρωτοσύμβουλος Първи съветник амемѹрꙿмнѭ же нарцаѭтъ кнꙙꙁа сьвѣтъ хъ. тъ бо  прьвъ сьвѣтьнкъ нарцатъ сꙙ С 56.9 Изч М З А С Гр βουλευτής σύμβουλος ὁ πρωτεύων τοῦ βουλευτηρίου ὁ ἔγγιστα сьвѣтьнкъ сьвѣтнкъ Нвб съветник ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА Срв советник остар ОА