Старобългарски речник
съвѣсть 
съвѣсть - ж 1. Съвест тако ѹбо съгрѣшаѫще въ бра(...)  тепѫщмъ съвѣст. немощнѹ сѫщѹ. въ ха съгрѣшат(е) Е 3б 9 скврънѫ отъ съвѣст хъ ост СЕ 22b 20 тъгда своѭ сьвѣсть раꙁѹмѣвъ.  нкогоже сѫшта ѹтелꙗ прѣмѣн сꙙ.  раскаавъ сꙙ о дръꙁновенꙑхъ. поврьже тр десꙙт сьребрьнкъ С 415.5 се вѣдѫште вьсь гнѣвъ положмъ. оштаѭште своѧ сьвѣст С 424.9 тако бо аште не бꙑ нкоже страст себе поработлъ. не бꙑ въꙁмоглъ лѫкавꙑ врагъ ... о камꙑ того роꙁбт сьвѣсть С 522.9 ономѹ же отъ сьвѣст бьмѹ.  на прꙙштен нкакоже не оборꙙштѹ сꙙ. повръже себе прѣдъ ногама рабъ бж. молꙙ го кѹпꙿно же  кльнꙑ сꙙ С 524.12 се праꙁꙿдьньство  тръжьство не мѣньꙗ трѣбѹт. не брашна. нъ вол҄ѫ днѫ.  сьвѣсть стѫ С 493.15 2. Съзнание, мисъл аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща. не съв(ѣс)тъ л емѹ немощнѹ сѫщѹ. съꙃ()ждетъ сѧ ѣст долѡжрътвънаѣ Е 3б 2 кꙑмъ л срьдꙿцемꙿ л кꙑмъ ѹпванмъ дръꙁнѫ. л коѭ сьвѣстѭ. ѧꙁꙑкъ неьствъ.  ѹстьнѣ оскврьн҄еньꙗ сѫшт спльн҄енѣ. двгнѫт покѹшѫ сꙙ С 528.4  вьꙁвратвъ сꙙ вьспꙙть. ѹправьнъ бѫдетъ въ цѣсарьство бж. да тоѭ сьвѣстѭ. ꙁаповѣдемъ господьнꙗмъ самъ сꙙ въдавъ С 546.30 3. Разсъдък, разум, ум отъмьнѣвъ же сьвѣстѭ. ꙁдохъ к н҄е.  прѣдолѣвъшѹ м распал҄еню блѫднѹѹмѹ ... въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ.  сьтворвъ сꙿ н҄еѭ блѫдъ С 525.25 тако  бесѣдꙑ благꙑ. ѹстраꙗѭтъ сьвѣст послѹшаѭштхъ. красꙙще.  ѹтврьждаѭтꙿ мъ дшꙙ С 544.3 беꙁ н҄егоже нтоже двжетъ сꙙ благꙑхъ. вь сьвѣст творꙙштхъ ꙗ С 544.11 4. Свидетелство, доказателство егоже съвѣстѭ дꙑмъ не ѹгасаѩ кѹртъ сѧ СЕ 52b 8 Е СЕ С Гр συνείδησις τὸ συνειδός διάνοια μάρτυς сьвѣсть Нвб съвест ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл ДА совест остар ДА