Старобългарски речник
съвѣст 
съвѣст -съвѣшѫ -съвѣсш св Спусна, сваля нещо надолу ꙇ не могѫште прстѫпт къ немѹ ꙁа народъ. отъкрꙑшѧ покровъ деже бѣ. ꙇ прокопавъше съвѣсшѧ одръ на немьже ослабленꙑ сълежааше М Мк 2.4 Изч М З А СК Гр χαλάω Нвб свеся остар ОА БТР