Старобългарски речник
съвѣдѣт 
съвѣдѣт -съвѣмь несв съвѣдѣ -съвѣс 1. Зная, осведомен съм за нещо, познавам ѣко съвѣстъ гь пѫтъ праведънхъ Е 20б 12 Срв. СП1.6 тꙑ бо съвѣсі поношеніе мое ї стѹдъ моі ї срамотѫ моѭ СП 68.20 бже ... тꙑ бо еднъ съвѣс танꙑ срць нашхъ СЕ 24а 16 тъ бо съвѣс немощь вꙿ(..)го рода а. о танѣ срц(.) нашхъ Р VII 4.12 2. Разбирам, схващам смисъла на нещо онъ же отъвръже сѧ глѧ. не ѹмѣѭ н съвѣмь то тꙑ глш М Мк 14.68 З гь съвѣстъ помꙑшленіѣ ла. ѣко сѫтъ сѹетьна СП 93.11 ꙇсповѣдаѭ сѧ ... тебѣ ое. вꙿсѣхъ бещслънꙑхъ мохъ грѣхъ. ѩже съвѣдꙑ. ꙇ не раꙁѹмѣѩ съгрѣшхъ. волеѭ л не волеѭ СЕ 68а 16 не вь сласть бо ѹже тъ прметъ. прѣмнѫвъ потрѣбьнꙑѧ ѹставꙑ.  се пае въ стнѫ сьвѣдꙙтъ. скѹшьше.  прѣмногꙑ обраꙁꙑ С 495.1 3. Познавам някого по име, дейност и т.н помѣнѫ рабъ і вавѹльна. съвѣдѫштаа мѩ. ї се іноплеменьніці  тѹръ. ї люде етіопьсці сі бꙑшѩ тѹ СП 86.4 покаанемь. ꙇсповѣдаѭще сѧ бѹ. съвѣдѫщюмѹ сѧ по мена СЕ 67b 13 не мъ покааньѣ н мⷧ҇въ же стъ не съвѣдꙑ же себе вꙿсегда (грѣшꙿна)  бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго Р II 1.17 4. Узнавам, разпознавам някого между други ѣко вꙑсокъ гь ї на съмѣрена пріꙁіраетъ. ї вꙑсокаа їꙁдалее съвѣстъ СП 137.6 не съвѣдѣт ἀγνοέω Не зная даждъ м сего наꙁареа страньнааго. мѹже странꙑ не сьвѣмъ странꙿн ... мѹже мѣста  жлшта не сьвѣмъ странн С 454.24, 28 М З СК Е СП СЕ С Р Гр γιγνώσκω οἶδα ἐπίσταμαι сьвѣдѣт Нвб Срв [не]вям, [не]вем диал НГер ДА