Старобългарски речник
съвѣд 
съвѣд -ѩ ж Съзнание; проява на съвест, на разбиране ꙗкоже крьстіꙗномъ ѹтврьдт сꙙ пае вѣроѭ. невѣрьн же въꙁбоꙗвъше сꙙ.  сьвѣдѭ мѫште въ страсѣ отт С 142.12 Изч С Гр τὸ συνειδός сьвѣд Нвб Срв ведение ср книж остар ВА ЕтМл РБЕ