Старобългарски речник
съвьрѣт 
съвьрѣт -съвьрѭ -съвьрш св Сваря се, разваря се пльт твоѧ вьсꙙ съвьрꙙтъ  сокомъ сꙙ сътворꙙтъ С 233. 23—24 въвръгоста  въ конобъ.  велм съвьрѣ ꙗкоже н кост го обрѣст сꙙ С 234.22 Изч С Гр χωνεύομαι Нвб сваря [се], сварявам [се] ОА ВА АК Дюв ЕтМл БТР АР