Старобългарски речник
съвъсхꙑтт 
съвъсхꙑтт -съвъсхꙑщѫ -съвъсхꙑтш св Похитя, хвана някого с други съвъсхꙑштен бꙑхомъ ꙗко бесловесьн жвот С 108.8 Изч С Гр συναρπάζω Нвб Срв възхитя ОА ВА АК ЕтМл БТР АР РБЕ