Старобългарски речник
съвъставт 
съвъставт -съвъставлѭ -съвъставш св Възкреся някого заедно със себе си праꙁдьнъствѹмъ ѹбо праꙁдьньство се. вь н҄еже въста гь. въсталъ бо  вьсел҄енѫѭ съвьставлъ С 493.23 Изч С Гр συνανίστημι съвьставт Нвб Срв въставам, въстана ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ