Старобългарски речник
съвъплъень 
съвъплъень -ꙗ ср Събиране на въоръжени хора, боен строй на ꙿто обраꙁъ сьвьпльеню ѹстръмл сꙙ сте. да каꙗ рать васъ нѹждьна ꙁоветъ С 27.1—2 Изч С Гр πρόταξις сьвьпльен Нвб Срв [о]пълчение ОА ВА ЕтМл БТР