Старобългарски речник
съвъкѹплꙗт сѧ 
съвъкѹплꙗт сѧ -съвъкѹплꙗѭ сѧ -съвъкѹплꙗш сѧ несв 1. Събирам се, свързвам се в едно  акꙑ лѹꙙ сльнеьнꙑѧ къ брѣгѹ съвькѹпл҄ѣахѫ сꙙ главꙑ мъ къ свомъ тѣлесемъ. не хотꙙште сꙙ отъ н҄хъ раꙁлѫт С 66.26 2. Съвъкупявам се, осъществявам полова връзка сего дꙗ. гоже мѣнш богѹ бꙑт. ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ ... блѫдьнкъ сꙑ ꙁлха пае вьсѣхъ ловѣкъ. жвѫштхъ. вдꙙ ловѣьскꙑ добрꙑѧ женꙑ  дьштер. тѣмь похотꙙ  вь лце бесѣдѹѧ мъ.  съвъкѹпл҄ѣѧ сꙙ сь н҄м. прѣврат ѧ ст ї акꙑ бога С 7.20—21 Изч С Гр μείγνυμαι συμμείγνυμαι съвькѹпл҄ѣт сѧ Нвб съвъкуплявам се, съвъкупя [се] книж ОА НТ ЕтМл БТР АР съвокуплявам се книж остар ВА