Старобългарски речник
съвъкѹплꙗт 
съвъкѹплꙗт -съвъкѹплꙗѭ -съвъкѹплꙗш несв Свързвам, съединявам, събирам [прен.] да бѫдемъ въ істнѫ тѣло едіно. не тѣлеса къ себѣ съмѣшаѭште. нъ дшѫ къ себѣ. съвѫꙁомь любовънꙑмь совъкѹплѣѭште К 9b 12 Изч К Гр συνάπτω совъкѹплѣт Нвб съвъкупя книж НГер съвокупя книж остар ВА