Старобългарски речник
съвъкѹпл҄ень 
съвъкѹпл҄ень -ꙗ ср 1. Свързване, духовно съединение, единение [прен.] въꙁгласт. епскѹ҇п. (о) ѹстроен въселенъстѣмъ благонен стꙑмъ црквамъ.  о съвъкѹпен въсѣмъ Е 21б 14 обешть бо оць мѫтъ богъ.  братꙗ вьс не отъ дꙿного  дноѧ рожден. нъ отъ въсꙑн҄енꙗ дѹховьнааго. въ съвькѹпл҄ен же любьвьѭ сам сꙙ съетавъше С 84.21 вѣрѹ вь нк҄ескааго събора ꙁаповѣд.  прмр сꙙ съ правовѣрънꙑм. дмофлѹ же отъбѣгъшѹ цѣсара повелѣнꙗ.  съвъкѹпьнꙗ  съмренꙗ. въꙁда мѹ нарѣ цѣсарь глагол҄ꙙ. мра  съвъкѹпьнꙗ бѣгаш. да бѣгат т отъ свꙙтꙑхъ цръкъвъ вел҄ѫ С 200.8, 10—11 2. Прен. Жизнен път дѣте ѹбо станѣте дьнесь.  да съмотрїмъ добрааго съвъкѹпьенꙗ. ѧже он съкѹпшꙙ С 54.13—14 3. Свързване в духовна връзка, побратимяване моⷧ҇ на братосътворене ... ѡ рабѹ бжью сею. мѧⷬ҇. ꙇ о хвѣ съвъкѹплень ею СЕ 9b 2 троьско съвъкѹпл҄ень τῆς τριάδος ἡ ἕνωσις Според християнския догмат за Светата Троица — единосъщие [единство на същността, на естеството], което се проявява в три лица [ипостаси] — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух егдаже беꙁнаѧльнꙑ оць. беꙁнаѧльное рождьство. снѹ своемѹ ѡтъкрꙑ. ꙇ стааго дха съшестве. троьское съвъкѹплене съвѣстьствова СЕ 53а 13—14 Изч СЕ Е С Гр ἕνωσις ὁμόνοια πορεία ἀδελφότης съвъкѹпен съвъкѹпьен съвъкѹпьн съвькѹпл҄ен съвъкѹплене Нвб съвъкупление книж ОА съвокупление книж остар ВА