Старобългарски речник
съвъкѹпт сѧ 
съвъкѹпт сѧ -съвъкѹплѭ сѧ -съвъкѹпш сѧ св 1. За мнозина — съберем се, дойдем на едно място ꙇ въставъша во тъ асъ вратсте сѧ въ ꙇмъ. ꙇ обрѣте(с)та съвъкѹплъшѧ сѧ едного на десѧте. ꙇ же бѣахѫ съ нм М Лк 24.33А 2. Прич. мин. деят. като същ. съвъкѹпл҄ьша сѧ м дв Тези, които са се свързали с духовна връзка; духовни братя, побратими ѡ съвъкѹпльшю сѧ. на обьщене любьве жітью СЕ 9а 25 Изч М А СЕ Гр ἀϑροίζομαι Вж. при съвъкѹплꙗт сѧ Нвб