Старобългарски речник
съвъкѹпт 
съвъкѹпт -съвъкѹплѭ -съвъкѹпш св 1. Събера, натрупам на едно място прꙁьр мⷧдъномь окомь. на съмѣрене раба твоего сего. ꙇже въꙁлож.  ꙇсповѣда прѣдъ многꙑ съвѣдѣтелꙑ. съвъкѹп давъше сѧ емѹ даръ. оⷮ҇ прѣдѣдъ ѹсꙑненью СЕ 93b 11—12 Свържа, съединя. дно дного дръжть сꙙ сьплетенꙑхъ кождо. съвъкѹплено же кождо комьждо.  продльжамо стъ.  сце  свꙙтꙑхъ еугг҄ел ѹдеса. дрѹгъ отъ дрѹга направьꙗѭтъ С 318.17 2. Събера, повикам няколко души на едно място; свикам моⷧ҇ егꙿда братѣ посѣщ҇ⷿатъ. себѣ ... съвъкѹп нꙑ на благовѣре. ꙇ хвалѫ твоѭ. съѫꙁомь мрънꙑмь. ѡ едномь дсѣ. да въсълемъ тебе съмꙑслънꙑѩ молтвꙑ. ꙇ хвалꙑ СЕ 18а 4—5 кто ѹмѫдрвꙑ вꙑ. кто съвъкѹпвꙑ. кде кнгꙑ кде сьвѣдѣтел҄е С 321.3 3. Свържа в духовна връзка, побратимя ѡ рабѹ бжью сею. м҇ⷬѧ. ꙇ о хвѣ съвъкѹплень ею. гю по. ѣко да гь бъ наⷲ҇ съвъкѹптъ ѣ. вь любьвь. съвръшенѫ. ꙇ жте нераꙁлѫьно СЕ 9b 4 4. Присъединя, привлека към себе си благословьнъ грꙙдꙑ рѫцѣ на крьстѣ пропꙙт.  странꙑ къ себѣ с съвъкѹп С 341.27—28 Изч СЕ С Гр συνάπτω συναϑροίζω ἐπισυνάγω Вж. при съвъкѹплꙗт Нвб