Старобългарски речник
съвъꙁдрьжьнкъ 
съвъꙁдрьжьнкъ -а м Този, който се въздържа заедно с другиго; сподвижник наьн(ъ)ше бо рьвьноват на доброе  подвꙃаѭште с ꙗкоже дрѹгѹ дрѹга добрѣшѹ бьіт. л въ штѹждхъ въведен. л въ въꙁдрастен сла съ(въ)ꙁдрьжьнкьі (погр. вм. съвъꙁдрьжьнкъ или съвъꙁдрьжьнкомъ, Минчева, бел., с. 45). л въ нѣхъ таковьіхъ дѣлѣхъ ЗЛ IIа 20 Изч ЗЛ Гр ὁ συνασκούμενος Нвб Срв въздръжание ср книж остар ВА НГер