Старобългарски речник
съврѣщ 
съврѣщ -съврьгѫ -съврьжеш св 1. Хвърля от горе на долу, низвергна [образно] бъ бгомъ ... ꙇногꙿда арꙿхстратгъ. ꙇ съ своеѭ его слѹжъбоѭ. ослѹшанемь отъвръгъшъ сѧ. съвръгꙑ на ꙁемⷧѭ СЕ 51b 1 ꙁаклнаѭ тѧ съвръженꙑ. отъ вꙑшьнѧѩ свѣтълост.  въ тъмѫ глѫбнꙑ нꙁъвенъ ꙁа гръдость СЕ 52а 2 Прен.Отхвърля, смъкна, сваля, снема от себе си. сь лѣпотꙑ на вꙑꙗхъ хъ плака. же съврьгошꙙ ꙗрьмъ братьства сь себе С 364.29 нꙑнꙗ ѹбо нашꙙ дѹшꙙ. тꙙжькѫѭ пльть. акꙑ велко брѣмꙙ съвръгъша. ѹдобь перѫтъ къ творьцѹ  владꙑцѣ С 390.10 2. Съблека [дреха]  съвръгъ рꙁꙑ сь себе на лца хъ. въско вь еꙁеро С 78.17 онъ же аб съвръгъ рꙁꙑ своѧ. въско вь н҄ꙙ вьпѧ  глагол҄ꙙ.  аꙁъ крьстꙗнъ смъ С 79.19  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс С 93.20 3. Съборя, разруша  раꙁор беꙁбожьно бѣсован.  съврьꙁ капшта хъ С 180.13 4. Прен. Поваля, победя благословьнъ с господ боже. же рабомъ твомъ данломъ съвръгꙑ ꙁмꙗ.  ꙁмꙗ ѹбвꙑ С 229.10 Изч СЕ С Гр ῥίπτω ἐκκρίνω ἀποβάλλω ἀποτίϑεμαι καταστρέφω λεπτύνω καὶ ἀφανίζω Нвб Срв връгам остар диал Дюв НГер ДА въргам диал МлБТР ЕтМл ДА