Старобългарски речник
съврьштел҄ь 
съврьштел҄ь -ꙗ м Творец, създател гі бже нашъ. тꙑ любьв съвръштель. і мрѹ наставьнкъ СЕ 11а 6 Изч СЕ Гр φυτουργός съвръштель Нвб свършител ЕтМл Срв [из]вършител