Старобългарски речник
съврьшень
съврьшень
-ꙗ
ср
1. Извършване, свършване, правене
глаахѫ. ꙗко ѹдеса ꙗже слꙑшахомъ бꙑвꙿша отъ блаженааго лѧ. нꙑнꙗ вдмъ бꙑвъша рѫкоѭ твоѭ съвръшеньꙗ
С
551.19
Изпълняване, спазване.
гі бже нашъ ... подажд намъ любовь своѭ. съвръшене ꙁаконѹ
СЕ
11а 9
ꙁвѣштат не могѫ ꙁълобꙑ ѧ. съврьшен стъ ꙁаконѹ любꙑ словесе. съврьшен же ѹбствѹ прѣльсть ꙁавст
С
400.3, 4
2. Осъществяване, сбъдване, изпълнение
ꙇ блажена ѣже вѣрѫ ѩтъ. ѣко бѫдетъ съвръшене гланꙑмъ отъ г
М
Лк 1.45
З
А
СК
3. Създаване, съграждане
къто бо отъ васъ хотѧ стлъпъ соꙁъдат. не прѣжде л сѣдъ раштьтетъ доволъ аште матъ же естъ на съвръшене
М
Лк 14.28
Издигане, укрепване.
ѣко бꙑт премлѭщмъ ... въ прѧсте стааго твоего дха. въ съвръшене црства
СС
IIIа 21
4. Извършеното, делата
то вь себѣ расѫдвъ. ꙗкоже тво съвръшень. съподобтъ сꙙ блаженьꙗ. ꙁволеньꙗ рад свого благааго
С
544.16
5. Съвършенство
(лю)бве ѣже естъ съвѫꙁъ съвръшеню
Е
22б 5
тꙑ съподоб въ кротость. въ любьвь. въ съвръшене. въ хѫдожъство
СЕ
95а 16
да постгнетъ мѣрѫ съвръшенѣ
СЕ
99b 3
влко гі ... съблюд раба твоего сего ... подвжънка ав. о немьже намъ дховънꙑхъ твохъ. даровъ съвръшене
СЕ
100а 19
же отъ странъ нов люд. младеншт проповѣдаѭтъ схъ къ богѹ поꙁнанꙗ младеньство. же по семꙿ. на благоьст съврьшен
С
322.1
6. Свършване, край, прекратяване
такожде їно много поѹаахѫ свꙙтаꙗ. дрѹгъ дрѹга акꙑ благодѣтьнꙑмъ масломъ. на трьпѣн мѫкꙑ на съврьшен мѫенꙗ. помаꙁаѭште ѹкрѣпьꙗхѫ
С
256.9— 10
Край на живота, смърт, гибел.
да сътвормъ съконьамь. вьса лко ꙁаповѣда намъ стꙑ тво дѹхъ. съподоб мꙙ мѫеньскꙑмъ съвръшенмъ въгодт тебѣ
С
260.22—23
проходт съврьшень
Постигам съвършенство, усъвършенствам се
все просто решт же о боꙁѣ проходꙙ съвръшень
С
548.9
съврьшень дно
τετελειωμένοι εἰς ἕν
Пълно единство
аꙁъ вь нхъ т вь мнѣ. да бѫдѫтъ съврьшене едно
СК
Йо 17.23
М
З
А
СК
Е
СЕ
СС
С
Гр
πλήρωμα
τελείωσις
τελειότης
τὸ τέλειον
ἀπαρτισμός
τελειόω
съвръшень
съврьшен
съвръшен
съвръшене
съврьшене
Нвб
съвършение
остар
ВА
Срв
свършване
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР