Старобългарски речник
съврьшат 
съврьшат -съврьшаѭ -съврьшаш несв 1. Свършвам; извършвам, върша нещо докрай дѣла съвръшаѭ. та дѣла аꙁъ творѭ. ѣже съвѣдѣтельствѹѭтъ о мънѣ. ѣко оць мѧ посъла А Йо 5.36 владꙑко ... же неплодовтѫ ꙁемьѭ. рѫковꙙтьм аб ꙗвт матерь. дѣло твоѧ слꙑ стъ. обꙑамъ съвръшамо С 250.1 тѣмь дховьнꙑм пѣсньм птааше сꙙ ностань. водонось же на рамѹ носꙙ. н о дховьнѣ слѹжьбѣ лѣн҄ѣаше сꙙ. ѧꙁꙑкомъ бо ѭ съвръшааше С 550.15  богѹ ѹгодт дховьнѫѭ пѣснѭ. прѣпровод же таковъ трѹдъ творꙙ. ꙁі лѣтъ дѣло съвръшаѧ С 550.20 дѣломъ псменьно слово съврьшаѧ С 530.26 2. Нагласявам нещо да стане, да се осъществи бъ прѣпоѣсаѩі мѩ сілоѭ ... съвръшаѩ ноѕѣ моі ѣко елені СП 17.34 дажд ꙁаклнане мое. ѡ страшънѣмь мен твоемь. съвръшаемѹ гроꙁънѹ бꙑт. вождю ꙁълѹмѹ СЕ 51b 7 отъвсѫдѹ събраахѫ сꙙ к н҄емѹ. болѣꙁньн.  врѣдъ мѫшт ... благодать же бжьꙗ вьсꙙ цѣлꙗаше рѫкама го ... ѹвѣдѣвъше же обꙑа го. въдаꙗхѫ себе роꙁльнꙑм одръжм страстьм. да то съвръшаатъ к н҄мъ С 556.18 3. Създавам, сътворявам ношааше водѫ отъ рѣкꙑ ефрата ... не ставьꙗѧ пѣсн. нъ прсно ѭ съвръшаѧ. по всемѹ пѫт С 550.10 4. Прен. Прекратявам нечия бременност гласъ гнь съвръшаѭштаго елені СП 28.9 Изч А СП СЕ С Гр τελειόω τελέω πληρόω καταρτίζω съвръшат Нвб съвръшавам [се] остар ВА свръшавам [се] остар ВА свръшвам [се] диал Дюв НГер ДА свършвам [се] ОА АК ЕтМл БТР АР ДА