Старобългарски речник
съвратт сѧ 
съвратт сѧ -съвращѫ сѧ -съвратш сѧ св 1. Върна се назад — там, откъдето съм дошъл; свърна  ꙁаблѫдвъ въ беꙁпѫтънꙑѧ брѣгꙑ ꙁаде.  не обрѣтъ кѫдѹ съвратт сꙙ къ пештерѣ не могꙑ же грꙙст. паде ꙁадѹшвъ сꙙ С 289.18 ꙗкѡвъ ... ѹспѣвъ пѫт  мало съвратвъ сꙙ. обрѣте гробъ ветъхъ подобольнъ пештерѣ С 527.24 2. Прен. Отвърна се, откажа се от нещо нъ вол҄еѭ  ѹвъства  ѹмъ сво. кѹпьно ꙁьлѣ ослѣпвъше. свого цѣл҄енꙗ съвратшꙙ сꙙ.  съпаса  творьца поꙁнат не рашꙙ С 333.30 3. Прен. Насоча мисълта, вниманието си към нещо нсоже обрѣтъ носꙙштѫ. роꙁвѣ брашьньца же  гонѣтъ на пѫт. на стѹднѫ съврат сꙙ мꙑсль С 559. 23 Изч С Гр ἀνακάμπτω ἐκκλίνω ἐκτρέπομαι Вж. при съвратт Нвб