Старобългарски речник
съвратт 
съвратт -съвращѫ -съвратш св 1. Обърна, върна обратно [образно] тако же  съпасꙿ вьсꙙ ꙁьлꙑѧ внꙑ на благо прѣтвор. горко сладько сътворвъ ловѣьно на цѣлбѫ прѣложвъ. сьмрьтьно стрѣкало на н҄ѫ сьвратвъ С 430.21 2. Накарам да тече в друга посока, отведа, отбия [вода, река] дноѭ ѹбо отъ дьнї. повелѣ отъць іѡанъ мѡсеѹ т нѣ на ко мѣсто.  копавъшѹ ровъ съвратт водѫ  првест на напаꙗн ꙁелю С 275.12 3. Прен. Отвърна, отклоня някого от нещо цѣсарь же словес слѫ поѹвъ. же рее стꙑ ꙗко обратш сꙙ съ мромъ. съвѣтовааше съ сьвѣтнкꙑ свом. да отврьꙁѫть црькъв. препостъ же  про. же бѣахѫ отъ аревꙑ ꙁълꙑѧ вѣрꙑ. пае съвратшꙙ цѣсарѣ С 192.16—17 Разубедя, накарам някого да се откаже от едно становище и да възприеме друго. вьс крьстꙗн нарем бꙑваахѫ. воле же ьто сътворлъ тъгда владꙑка тъ. лютъ бо бѣаше  раꙁлѫенъ. ово ласканмꙿ тѣшааше. ово же хотѣаше съвратт прѣштен С 86.25—26 съвратт ѹста διαστρέφω τὸ στόμα Отклоня се от истината, заговоря неистини, [из]кривя си устата аште  въ желѣтвѫ въпадеш. блюд да т не съвраттъ ѹстъ пеально мѫен. нъ да глагол҄еш акꙑ хс С 382.28 Изч С Гр περιστρέφω διαστρέφω παρατρέπω сьвратт Нвб свърна ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА