Старобългарски речник
съвлѣщ сѧ 
съвлѣщ сѧ -съвлѣкѫ сѧ -съвлѣеш сѧ св 1. Съблека се, сваля дрехата, облеклото си вдѣвъ ꙗко рꙁꙑ растръꙁаѭтъ самъ сꙙ съвлькъ рее С 64.12 пон҄еже ꙁа ꙁꙿмꙗ облѣкохомъ сꙙ ха дѣльма съвлѣцѣмъ сꙙ С 90.24—25  пршедъшѹ коментарсю. самъ сꙙ съвлѣе С 140.27 Образно. сльньце свѣта съвлъкъ сꙙ облѣе сꙙ въ тъмѫ. лѹньскаа красота напрасно омрье. опона цръкъвънаа на платꙑ раꙁдъра сꙙ. дьнь вь ноштъ сꙙ прѣоблѣе С 475.13 2. Прен. Отхвърля нещо, освободя се от нещо ѣко да сьде по въꙁдрастѹ. съвлъкъше сѧ. ветъхааго ка ... ѡблѣетъ сѧ въ новааго адама СЕ 94а 21 Срв. СЕ98b 11 С355.22 РII 3.32—33 пекъ сѧ плътьскꙑмі  глѹмѧ сѧ. не ха л съвлъклъ сѧ естъ Р II 2.34 Изч СЕ С Р Гр ἀποδύομαι ἐκδύομαι ἀπεκδύομαι ἀποτίϑεμαι ἐμαυτὸν ἀποδύω Вж. при съвлѣщ Нвб