Старобългарски речник
съвлат сѧ 
съвлат сѧ -съвлаѫ сѧ -съвлаш сѧ несв 1. Събличам се, свалям дрехата си къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ ... сам себе поѹштаѭште  глагол҄ѫште. да съ рꙁъ съвламъ сꙙ. нъ ветъхаго ловѣка отълагамъ. тьлѣмааго похотьм прѣльст С 90. 20 2. църк За свещенослужител — събличам църковните си одежди моⷧ҇ съвлаѧще сѧ СС IIа 1 Изч СС С Гр ἀποδύομαι Вж. при съвлат Нвб