Старобългарски речник
съвлат 
съвлат -съвлаѫ -съвлаш несв 1. Събличам, свалям от тялото [дреха, завивка и под.] которꙑмъ бо страхомъ. бж пльт то съвлаш лент. кацѣмъ же говѣнмъ прѧтъ о трепештꙙ вьꙁрат.  отъкрꙑт тѣло бога сьмѣрьшааго сꙙ волꙿеѭ С 456.19 сьвлаꙙште же рꙁꙑ бѣлꙑѧ С 507.29 Образно. не сьвлате бѣлост дѹшьнꙑѧ. тѫ бо одеждѫ аште вꙑ сам не отъвръжете. нктоже нъ васъ не матъ мошт сьвлѣшт С 507.29—30 2. Прен. Отхвърлям, освобождавам се от нещо хвалмъ тꙙ г съ сеѭ рꙁоѭ.  грѣхъ съ себе съвлаꙙште С 90.23 Изч С Гр ἀποδύομαι ἀπογυμνόω συναποβάλλω συναποδύομαι сьвлат Нвб Срв събличам [се], свличам [се] ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР свлачам диал ДА