Старобългарски речник
съвласт
съвласт
-съвладѫ
-съвладеш
несв
Владея, властвам, господствам над някого
тъгда стꙑ кононъ въꙁдъхнѫ на н҄ꙙ глагол҄ꙙ кажꙙ мъ. вдте кꙿто вам съвладетъ. вдте ко сѫтъ ваш боꙁ
С
36.28—29
Изч
С
Гр
κατεξουσιάζω
Нвб
съвладея
ОА
ЕтМл
РРОДД
ДА
