Старобългарски речник
съвт сѧ
съвт сѧ
-съвѭ сѧ
-съвш сѧ
св
Свия се, прибера се, укротя се [прен.]
не дѣ емѹ пакост. н рѫкама н ногама. н вꙿсемѹ тѣлес. нъ въ едно мѣстѣ лѧꙁ съввъш сѧ
СЕ
36b 12—13
Изч
СЕ
Вж. при
съвт
Нвб