Старобългарски речник
съвт 
съвт -съвѭ -съвш св Свия, сгъна, скатая ꙇ сѵдарь же бѣ на главѣ его. не съ рꙁам лежѧшть. нъ особь съвтъ на едномь мѣстѣ М Йо 20.7А  ѣко одѣало съвьеш ѣ ї ꙁмѣнѩтъ сѩ СП 101.27 Срв. Е7а 8 Е8б 7 Изч М А Е СП Гр ἐντυλίσσω ἑλίσσω сьвт Нвб свия [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА