Старобългарски речник
съвват сѧ 
съвват сѧ -съвваѭ сѧ -съвваш сѧ несв Свивам се, преживявам нещо тежко [прен.] гда леса отьць плаемъ прѣмѣнла сꙙ бѣахѫ.  матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сꙙ С 397.20 Изч С Гр ἑλίσσομαι сьвват сꙙ Вж. при съвват Нвб