Старобългарски речник
съвват сѧ
съвват сѧ
-съвваѭ сѧ
-съвваш сѧ
несв
Свивам се, преживявам нещо тежко [прен.]
гда леса отьць плаемъ прѣмѣнла сꙙ бѣахѫ. матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сꙙ
С
397.20
Изч
С
Гр
ἑλίσσομαι
сьвват сꙙ
Вж. при
съвват
Нвб
