Старобългарски речник
съвест 
съвест -съведѫ -съведеш св 1. Отведа, заведа някого надолу, спусна како може агг҄елъ амбакѹма сьвест на ровъ льв.  пакꙑ вьꙁвест. а прлежꙙштꙙ пеат цѣлꙑ остав С 502.3—4 Образно. адамѹ же ...  вьсѣмъ отꙿцемъ нашмъ съведеномъ бꙑвъшемъ въ адъ С 9.26—27 а ꙁмꙗ кръмвъш корабь. адама въ потопъ сьмрьт сьведе С 400.10 Потопя. архагꙿгелъ ... веде го къ водѣ.  сьведъ го. въ стѫѭ  блаженѫѭ троцѫ.  давъ мѹ комъкан  ꙁнаменавъ го.  свꙙтвъ отде невдмо С 25.12 2. Сведа, доведа, докарам до известно положение  ѩꙁꙑкъ моі прілъпе грътані моімъ.  въ пръстъ съмрті съведе мѩ СП 21.16 3. Прен. Съединя, съчетая ꙗже ѹбо бъ съведе. лкъ да не раꙁлѫтъ женꙑ сеѧ СК Мт 19.6 ѣже бо бъ съвелъ естъ ка. да не раꙁлюаете сѧ К 2b 13 4. Прен. Затворя [уста] да не потопітъ мене бѹрѣ водьнаѣ. ні пожъретъ мене глѫбіна. ні съведетъ о мьнѣ ровьнікъ ѹстъ своіхъ СП 68.16 Изч СК СП К С Гр κατάγω κατασπάω συζεύγνυμι συνέχω [вар. καταφέρω] сьвест Нвб сведа ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА