Старобългарски речник
съвест
съвест
-съведѫ
-съведеш
св
1. Отведа, заведа някого надолу, спусна
како може агг҄елъ амбакѹма сьвест на ровъ льв. пакꙑ вьꙁвест. а прлежꙙштꙙ пеат цѣлꙑ остав
С
502.3—4
Образно.
адамѹ же ... вьсѣмъ отꙿцемъ нашмъ съведеномъ бꙑвъшемъ въ адъ
С
9.26—27
а ꙁмꙗ кръмвъш корабь. адама въ потопъ сьмрьт сьведе
С
400.10
Потопя.
архагꙿгелъ ... веде го къ водѣ. сьведъ го. въ стѫѭ блаженѫѭ троцѫ. давъ мѹ комъкан ꙁнаменавъ го. свꙙтвъ отде невдмо
С
25.12
2. Сведа, доведа, докарам до известно положение
ѩꙁꙑкъ моі прілъпе грътані моімъ. въ пръстъ съмрті съведе мѩ
СП
21.16
3.
Прен. Съединя, съчетая
ꙗже ѹбо бъ съведе. лкъ да не раꙁлѫтъ женꙑ сеѧ
СК
Мт 19.6
ѣже бо бъ съвелъ естъ ка. да не раꙁлюаете сѧ
К
2b 13
4.
Прен. Затворя [уста]
да не потопітъ мене бѹрѣ водьнаѣ. ні пожъретъ мене глѫбіна. ні съведетъ о мьнѣ ровьнікъ ѹстъ своіхъ
СП
68.16
Изч
СК
СП
К
С
Гр
κατάγω
κατασπάω
συζεύγνυμι
συνέχω [вар. καταφέρω]
сьвест
Нвб
сведа
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА