Старобългарски речник
съвалъмъ
съвалъмъ
-а
м
Топка, метално кълбо като средство за мъчение
раꙁгнѣвавъ сꙙ аурлꙗнъ повелѣ съвалъмꙑ оловѣнꙑ бті ꙗ по елюстьма
С
1.11
раꙁгнѣвавъше сꙙ беꙁаконьнц. повелѣшꙙ прнест съвалъмꙑ мѣдънꙑ. раждегъше ѧ пае огн҄ѣ. подъложшꙙ подъ обѣ паꙁѹсѣ рѣшꙙ к немѹ вльсв
С
263.29
ꙗко аште с паꙁѹхꙑ стрꙙсеш любо днъ съвалъмъ. да падетъ на ꙁем. то да вѣс ꙗко ѹже вѣмъ ꙁвѣсто ꙗко отъвръже сꙙ бога свого
С
264.3
не мамъ ѹбоꙗт сꙙ отъ бога вашего. н дного отъ свалмъ поврѣшт на ꙁем. нъ мене рад хса мого ѹдръжѫ ѧ
С
264.11
Изч
С
Гр
βῶλος
свалмъ
Нвб
Ø