Старобългарски речник
съвадьнкъ
съвадьнкъ
-а
м
Размирник; крамолник, този, който вдига свади
въ съвадьнка мѣсто. мротворець. въ сварънка мѣсто. кротолюбець
СЕ
70b 6—7
Изч
СЕ
Нвб
Срв
свада
ж