Старобългарски речник

съвада

съвада -ꙑ ж Свада, кавга, караница, крамола врагомь ѕълѣ прѣльщаемъ. прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ ... вь клеветꙑ. въ съвадꙑ. въ плѧсанѣ СЕ 68а 24 Изч СЕ Нвб свада ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА