Старобългарски речник
събост
събост
-събодѫ
-събодеш
св
Пробода, промуша
ꙗкоже прнѹжденомъ мъ бꙑт боꙗꙁньѭ юньца. самѣмъ сꙙ въврѣшт въ пештъ хлѣбьнѫѭ. їꙁволт пае въ огн҄ съгорѣт. нежел отъ того събоденомъ бꙑт
С
565.26
Изч
С
Нвб
сбода ’пробода, убода’
диал
ОА
НТ
ЕтМл
ДА
Срв
[про]бода