Старобългарски речник
съборьнъ 
съборьнъ -ꙑ прил поꙁоръ съборьнꙑ ἐκκλησία ἐν τῷ ϑεάτρῳ Публично представяне, публично изслушване на някого народѹ же хотꙙштѹ поꙁоръ съборънꙑ творт. да то ѹслꙑшꙙтъ пае. ц отъ стратга пршедъше пѡлемѡнѹ рѣшꙙ. не даждъ глаголат мꙋ да не вьлѣꙁѫтъ на поꙁоршт. плштъ  въꙁскан о немъ бѫдетъ С 130.28—29 съборьнаꙗ [црькꙑ] a) ἡ καϑολικὴ [ἐκκλησία] Вселенската църква ѧт бꙑшꙙ ... асклпꙗдъ  македон.  лмонъ преꙁвутеръ съборьнѣ цръкъв С 124.27 полемѡнъ рее кръстꙗнъ л с. піѡнї рее. е. полемѡнъ рее коѧ црькъве. отъвѣшта съборьнѣ не бо стъ на отъ хръста С 132.8 тае въпраша асклпада полемѡнъ.  л тꙑ крьстꙗнъ с. асклпꙗдъ рее е. полемонъ рее коѧ црькъве. асклпꙗдъ рее съборънꙑѧ С 132.29 комѹ нѹждеѭ ѹмьръшѹ ловѣкѹ. менемь толко лѣтъ бѣс ꙁгонꙙтъ сꙙ.  елко на веліꙗ въ цръкв съборнѣ бꙑваѭтъ С 136.19 b) ἐυκτήριος οἶκος Молитвен дом, църква сь свѣштам сходꙙште ꙁ домовъ свохъ. съ веера дѫште вь съборънѫѭ мѹ црькъве. вь вдѣнѣ нарцамѣ вьс С 35.9 С съборнъ съборънъ Нвб съборен ОА ВА БТР АР