Старобългарски речник
съборьнкъ 
съборьнкъ -а м Еклисиаст, заглавие на една от книгите от Стария завет нꙑн҄ꙗ врѣмꙙ прмьно. нꙑнꙗ врѣмꙙ съпасеню. се же самъ съборнкъ пшꙙ глагол҄етъ. врѣмꙙ плакат сꙙ врѣмꙙ смꙗт сꙙ С 356.13 стнна же ѹста не насꙑтꙙтъ сꙙ смѣха. да добрѣ глагола съборьнкъ. врѣмꙙ плакат сꙙ врѣмꙙ смꙗт сꙙ С 356.30 добрѣ ѹбо глагола съборьнкъ. врѣмꙙ плакат сꙙ  врѣмꙙ кланꙗт сꙙ С 364.11 Изч С Гр ᾿Εκκλησιαστής съборнкъ Нвб съборник остар ОА Срв сборник ОА ВА ЕтМл БТР АР