Старобългарски речник
съблѫждень 
съблѫждень -ꙗ ср Блудство, изнасилване  ꙁлѣꙁъшѹ въ прградъ. бꙑт съ отроковцеѭ. беꙁаконьꙗ себе оскврьнт тноѭ ... бо помъ мꙙ бестѹдьꙗ бѣсъ. сьвѣтова м ѹбо  сьтворт.  по сьблѫжден м ѹбвъ ѭ въврьгохъ вь рѣкѫ С 526.4  каѭштемъ сꙙ намъ по сѫштѹѹмѹ мѹ лколюбью премьтъ. бо толка  таковаꙗ сътворвъ ꙁъла. хъже коеждо рода огньнааго его. творѣаше сьнѣдь. наставьнка мѫшта блаженааго дауда по съблѫжден нъ въꙁвратвъшааго.  вь прѧтьꙗ мѣсто ꙁа блѫд сѫда. прложьша  ѹбо. бѣдѫ тѫ прмшааго мѫжа С 523.3 Изч С Гр φϑορά μοιχεία съблѫжден сьблѫжден Нвб Срв блуд м блудство ср ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ