Старобългарски речник
съблюст 
съблюст -съблюдѫ -съблюдеш св 1. Спазя, изпълня [заповед, закон и под.] аште л хоштеш въ жвотъ вьнт. съблюд ꙁаповѣд М Мт 19.17 ЗI А ꙇ глаше мъ добрѣ отъметаате сѧ ꙁаповѣд бжѩ. да прѣдане ваше съблюдете М Мк 7.9 З аште кто слово мое съблюдетъ. съмрът не матъ вдѣт въ вѣкъ М Йо 8.51 З А аште любте мѧ ꙁаповѣд моѩ съблюдѣте М Йо 14.15 З А СК аште кто любтъ мѧ. слово мое съблюдетъ М Йо 14.23 З А СК 2. Опазя, запазя, защитя оте стꙑ съблюд ѩ въ імѧ твое. ѩже далъ ес мьнѣ. да бѫдѫтъ едно ѣкоже  мꙑ М Йо 17.11 А СК не молѭ да въꙁъмеш ѩ отъ мра. нъ да съблюдеш ѩ отъ непрѣꙁн М Йо 17.15 А СК тꙑ же гі съхраніші нꙑ.  съблюдеші нꙑ отъ рода сего въ вѣкъ СП 11.8 ꙇ ꙁбав нꙑ  се. отъ насльѣ ноплеменьнкъ. ꙇ отъ вꙿсего аса. съмрътънааго. съблюд е стꙑм аћлꙑ свом СЕ 15а 17 влко гі. до конꙿца въ го твое благое.  лекъкое. съблюд раба твоего сего. ꙇ прьт  съ ѹгаждаѭщм тебѣ СЕ 100а 12 вьꙁьрѣвъ же на небо  хвалѫ въꙁдавъ богѹ. же тако го съблюдъша. прострѣ сꙙ самъ на дрѣво.  прѣда сꙙ вонѹ пргвоꙁдт сꙙ С 141.1  цѣлѣвъ сꙙ самъ отъ вьсѣкоѧ ранꙑ съблюдеш. доброродьнъ сꙑ не поѹбожа сꙙ самъ С 163.18 3. Запазя, съхраня, оставя нещо в предишния му вид непроменено вьсѣкъ лвкъ прѣжде доброе вно полагаатъ. ꙇ егда ѹпѭтъ сѧ тогда таѣе. тꙑ же съблюде доброе вно до селѣ М Йо 2.10 З А рее же с не дѣ ѩ въ день погребенѣ моего съблюде ѭ М Йо 12.7 З А СК да сто съблюдеш срце. отъ сквръненъ помꙑшлене СЕ 92а 4 дажд емѹ жте благообраꙁъно ... дъ въ стꙑн пожвъ. бескврънꙑ съблюдъ. вь ньже обраꙁъ облѣе сѧ. слоѭ твоеѭ СЕ 99а 5 да постгнетъ мѣрѫ съвръшенѣ. да теене съконьаетъ. ꙇ вѣрѫ съблюдетъ СЕ 99b 5 ловѣколюбвꙑ же бъ. не опалмꙑ ѧ съблюде. въ пламен огньнѣꙿмь. молтвоѭ правьдꙿнааго пламꙑ огн҄ьнꙑ погасвъ С 565.28 М З А СК Е СП СЕ С Гр τηρέω διατηρέω φρουρέω φυλάσσω τήρησις сьблюст Нвб Срв съблюдавам несв ОА ВА ЕтМл БТР АР