Старобългарски речник
съблаꙁнт сѧ 
съблаꙁнт сѧ -съблажнѭ сѧ -съблаꙁнш сѧ св 1. Съблазня се, изпадна в грях, подведа се, съгреша ꙇ тъгда съблаꙁнѧтъ сѧ. мь(но)ѕ. ꙇ дрѹгъ дрѹга прѣдастъ ꙇ вьꙁненавдтъ дрѹгъ дрѹга М Мт 24.10 ЗI А СК ЗП тъгда гла мъ с. вьс вꙑ съблаꙁнте сѧ о мьнѣ вь сьѭ ношть М Мт 26.31 З, А, СК. Срв.Мк 14.27 М З отъвѣщавъ же петръ рее емѹ. аште  вьс съблаꙁнѧтъ сѧ о тебѣ. аꙁъ нколже не съблажнѭ сѧ М Мт 26.33 З, А, СК. Срв.Мк 14.29 М З съблажньше сѧ м мн οἱ σκανδαλισϑέντες Тези, които са се съблазнили; съгрешилите моⷧ҇ наⷣ҇ съблажꙁньшꙇмь сѧ въ брашънѣ СЕ 22b 4 2. Разсърдя се, възнегодувам тъгда прстѫпьше ѹенц его рѣшѧ емѹ. вѣс л ѣко фарсѣ слъшавъше слово съблаꙁншѧ сѧ М Мт 15.12 З 3. Сгреша, заблудя се, изпадна в противоречие дѣвца отъвѣшта.  не хотꙙ глагол҄ꙙ  тꙑ съблаꙁн сꙙ. твоꙗ ѹста тебе оглаголашꙙ. сво ѹстьнѣ тебѣ бꙑста облен. тократь глагола. сꙑнъ вꙑшьнꙗго нареетъ сꙙ родꙙ сꙙ. а нꙑнꙗ глагол҄еш сꙑнъ даудовъ С 237.28 4. Прен. Отклоня се от правия път мꙑ бо смъ повньн съблаꙁнвъше сꙙ на пѫт. тъ бо не отъпаде С 32.29—33.1 М З А СК ЗП СЕ С Гр σκανδαλίζομαι παραπίπτω [вар. πίπτω] πλανάομαι сьблаꙁнт сѧ Вж. при съблаꙁнт Нвб