Старобългарски речник
съблаꙁнт 
съблаꙁнт -съблажнѭ -съблаꙁнш св 1. Съблазня, изкуша, въведа в грях ꙇ же аще съблаꙁнтъ едного отъ малꙑхъ схъ вѣрѹѭштхъ вь мѧ. добрѣе емѹ естъ пае. аще обложѧтъ камень жръновънꙑ о вꙑ его. ꙇ въвръгѫтъ і въ море М Мк 9.42 З 2. Обидя, оскърбя рее емѹ с. ѹбо свободьн сѫтъ снве. нъ да не съблаꙁнмъ хъ. шедъ въ море въвръѕ ѫдцѫ. ꙇ ѭже меш прѣжде рꙑбѫ вьꙁьм  отвръꙁъ ѹста е. ꙇ обрѧштеш статръ. тъ въꙁемъ даждъ мъ ꙁа мѧ  ꙁа сѧ М Мт 17.27 ЗI А СК 3. Прен. Отбия някого от правия път, подмамя ꙁлъѣ сѩ ѹніьженье на кънѩѕѩ іхъ. соблаꙁні ѩ по непрѣходънѣ а не по пѫті СП 106.40 Задържа, спра. ваⷧдꙑко г бе ... ѹкрѣп мꙙ.  съблаꙁні вьсе множьство се. да навꙑкнѫтъ ꙗко блаꙁнꙙтъ сꙙ о н҄хъже вѣрѹѭтъ С 31.17 невдмѣ съблаꙁнт περικλείω ἀορασίᾳ Обградя, обгърна с мрак прде стꙑ мхалъ.  стааго ... доведе бес трѹда на мѣсто. а сѧ съблаꙁні невдмѣ С 31.27—28 М З А СК СП С Гр σκανδαλίζω πλανάω συνδέω съблаꙁніт соблаꙁніт Нвб съблазня [се] ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР