Старобългарски речник
събрат сѧ 
събрат сѧ -събраѭ сѧ -събраш сѧ несв 1. За мнозина — събираме се, струпваме се, идваме народомъ же събраѭштемъ сѧ. наѧтъ глт. родъ съ лѫкавънъ естъ М Лк 11.29 З аꙁъ вьсегда ѹахъ на съньмщхъ.  вь цркв ⷣжⷷе вьс юдеі събрахѫ с СК Йо 18.20 деже многꙑ тъмꙑ мѫжь  женъ. от саурѧ събраахѫ сꙙ С 26. 18—19 въ тъ ѹбо день сьбраѭштѹ сꙙ народѹ.  хотꙙште ꙁꙿ града ꙁлѣст С 26.22 с же гласъ до дьнесьнꙿѣаго вьпѭтъ събраѭште сꙙ. въ прѣславънъ тъ день памꙙт стааго конона С 35.5 повелѣно нꙑ стъ вьнѣ града сьбрат сꙙ С 200. 21—22 то же мꙿноꙃ събраѭтꙿ сѧ на то Р II 4.27 Отиваме при някого, когото слушаме и комуто вярваме. отъвсѫдѹ събраахѫ сꙙ к н҄емѹ. болѣꙁньн.  врѣдъ мѫшт С 556. 4 вьс же мѫжа жтю двꙙште сꙙ к н҄емѹ сьбраахѫ сꙙ С 514.14 Идваме, насочваме се към някого с враждебни намерения. ѣко слꙑшахъ рѫженъе много жівѫштхъ окръстъ его҇д҇а събіраахѫ сѩ кѹпьно на мѩ СП 30.14 2. Събирам се, срещам се с някого вѣдѣаше же юда же  прѣдааше мѣсто. ѣко мъножцеѭ събрааше сѧ с тѹ съ ѹенкꙑ свом М Йо 18.2 З А СК Изч М З А СК СП С Р Гр ἐπαϑροίζομαι συνέρχομαι συνάγομαι συντρέχω сьбрат сꙙ събірат сѩ Вж. при събрат Нвб