Старобългарски речник
събрат 
събрат -събраѭ -събраш несв 1. Събирам на едно място нещо разпръснато ѣко бо ѹбо събраѭтъ плѣвелꙑ. ꙇ огнемь съжѕаѭтъ М Мт 13.40 З А У ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ. ꙇ же не събраатъ съ мноѭ растааатъ М Мт 12.30 З А СК вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ. жьнѧ деже нѣс сѣлъ.  събраѩ ѭдѹже не растоъ М Мт 25.24 З, А, СК. Срв. С369.23 С377.4 събіраѩі ѣко вь мѣхъ водꙑ моръскꙑѩ СП 32.7 2. Събирам, натрупвам [богатство, съкровища, имот и др.] съкрꙑваетъ і не вѣстъ комѹ събраетъ СП 38.8 пакꙑ ѫродвꙑ ѧ наретъ. покаꙁаѧ. ꙗко нтоже ѫрод. же сьде събраатъ  отъходтъ нагъ С 372.27 Образно. с же  рѣпьѭште благодѣть. ѹбоство вь срьдꙿцхъ сьбраахѫ С 398.18 ангел҄ьско се жт жвѫштмъ. не тъьѭ же справьнꙗ сьвръшенꙑхъ съповѣдоват. отътѫдѹ добраꙿ тъьѭ сьбраѭштемъ С 520.21 Натрупвам, влагам някъде нещо за съхранение. въꙁьрте на пⷮцѧ нбскꙑѩ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѫтъ. н събраѭтъ вь жтьнцѫ М Мт 6.26 З А СК 3. Събирам, бера плода на земята еѭже не їсплън рѫкꙑ своеѩ жьнѩ. н лона своего събраѩ рѫковѩт СП 128.7 Образно.  отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат. попѹшташ С 335.1 събраѩ м ед συνάγω Този, който събира, който прибира ꙇ жьнѧ мъꙁдѫ премлетъ. ꙇ събраѩ плодъ въ жвотъ вѣънꙑ. да  сѣѩ въкѹпѣ радѹѹтъ сѧ  жьнѧ М Йо 4.36 З А 4. Повиквам, свиквам мнозина на едно място коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ. ѣкоже събраатъ кокошъ птенъцѧ своѩ подъ крлѣ М Мт 23.37 ЗI А ꙗко отъ дьн҄ешьнꙗаго дьне аште да сꙙ обрꙙштетъ кто отъ васъ вънѫтрь града събраѧ въ цръкв правовѣрнꙑхъ С 199.25 вараѧ сьбрааше братѭ  страньнꙑѧ С 569.17 5. Привличам на своя страна, спечелвам някого за своята кауза събраѧ  ѹтврьждаѧ народъ ѹенмъ свомъ. о правѣ вѣрѣ С 198.5 събрат сѧ М З А СК У СП С Гр συνάγω ἐπισυνάγω συλλέγω σωρεύω ἐρεύγομαι ϑησαυρίζω χρηματίζομαι ῥογολογέω δεσμεύω συνάγομαι сьбрат събірат Нвб събирам [се] ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв Сбирище МИ ЙЗах,Кюст