Старобългарски речник
събрань 
събрань -ꙗ ср 1. Събиране, бране [на плодове, растения]  объхождааше пѹстꙑн҄ѫ. събранꙗ рад саморастѫштхъ мелагр отъ нхъже кръмꙙтъ сꙙ же въ пѹстꙑн҄і отъходьнц С 289.10 2. Поетически текст, предназначен за музикално изпълнение; псалом, песен ѹне бꙑ сце гнѣват сꙙ на тѣхъ. же плꙙсцемъ събран пшѫтъ. тѣхъ бо не внꙿнꙑ сътворш слѹшаѧ пѣсн С 403.19 Изч С Гр συλλογή [τὰ] δράματα събран Нвб събирание остар ОА ВА НГер Срв събиране ОА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА