Старобългарски речник
събеꙁнаѧльнъ
събеꙁнаѧльнъ
-ꙑ
прил
Събезначален, също така безначален като другия, изконен
бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ. мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно
СЕ
67а 7—8
Изч
СЕ
Нвб
събезначален
църк
ОА