съ предл I. С род. 1. За обстоятелствени отношения a) При посочване на място като пункт, откъдето изхожда действието: от съшедъшѹ же емѹ съ горꙑ. вь слѣдъ его дѫ народ мъноѕ М Мт 8.1 З А СК кръщене оаново отъ кѫдѣ бѣ. съ нбсе л л отъ лвкъ М Мт 21.25 ЗI аште цсрь ꙁдлвъ естъ. да сълѣꙁетъ нꙑнѣ съ крста М Мт 27.42 З А СК ꙇ ꙁадѣшѧ ммо ходѧштѹ едномѹ смонѹ кѵрѣннѹ грѧдѫштю съ села М Мк 15.21 З А СК прде же гласъ с нбсе М Йо 12.28 З А СК въста съ веерѧ  полож рꙁꙑ М Йо 13.4 З А СК съ небесе пріꙁрѣ гь. вдѣ вьсѩ снꙑ лскꙑѩ. съ готоваего жілшта своего. пріꙁрѣ на вьсѩ жівѫштѩѩ на ꙁемлі СП 32.13—14 ѣко прініе съ вꙑсотꙑ стꙑѩ своеѩ СП 101.20 въставъ съ веерѧ. прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба СЕ 46b 19 прꙁьр съ вꙑсотꙑ стꙑнѧ твоеѩ. гі на люде твоѩ СЕ 62b 11 ꙇ пакꙑ матъ прт съ нбсе. сѫдт хотѧ жвꙑмъ ꙇ мрътвꙑмъ СЕ 67b 1 посъла бо аггела свого съ вꙑсотъ небесъскꙑхъ съхрант ѭ С 4.23 страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого С 33.15  вдѣвъ ѧ въ орѫжї мьнѣаше ꙗко съ пѫт сѫ пршьл поті С 38.12  расѣдаѧ сꙙ ꙗростѭ съпадааше съ прѣстола С 109.7  сънемъше съ дрѣва блаженааго кодрата. въврьгошꙙ  вь темнцѫ  ѹтврьдшꙙ С 111.3  гда въсташꙙ съ трапеꙁꙑ. нꙑ вьсꙙ отъпѹст блаженꙑ С 121.27 ꙗко не мамъ сьлѣст съ камене сего С 173.6 За означаване отделяне от повърхността: от. она же рее е г. ꙇбо  пс ѣдѧтъ отъ крѹпцъ падаѭштхъ съ трапеꙁꙑ господе свохъ М Мт 15.27  нꙑ сълѣꙁъшꙙ съ конь.  став ѧ на малѣ да бꙑшꙙ не вьлѣꙁл С 555.13 въсхватвъ съ ꙁемьѧ камꙑкꙿ. връже на главѫ прѣподобьнааго С 557.30 правьдънꙑ же съ стлъпа хотѣаше сьлѣст С 558.3 b) При определяне крайните предели на разстояние в пространството за посочване на изходната точка: от ꙇ се катапетаꙁма црквнаѣ раꙁдъра сѧ. съ вꙑшънѣаго краѣ до н...жънѣаго на дъвое ꙇ ꙁемлѣ потрѧсе сѧ М Мт 27.51 З А СК 2. За обектни отношения — при глаголи като съвлѣщ, съврѣщ и под a) За означаване на лицето, от което се отделя нещо: от съвлѣшѧ съ него хламдѫ. ꙇ облѣшѧ  въ рꙁꙑ своѩ М Мт 27.31 то аште сꙙ сълѹааше не мѣт мѹ ньсоже дат мѹ. то котꙑгѫ сьвлѣкъ съ себе дадѣаше нштѹѹмѹ С 207.14 же съврьгошꙙ ꙗрьмъ братьства сь себе С 364.29 b) За означаване на това, от което се освобождава, отделя някой: от да съ рꙁъ съвламъ сꙙ. нъ ветъхаго ловѣка отълагамъ С 90.19 сльнъ дѣломъ  словомъ. сь прокаꙁꙑ съвлѣе ꙗкоже сь рꙁꙑ С 476.15 3. За определителни отношения — в предложни съчетания, поясняващи съществително аште ѹбо вꙑ ꙁьл сѫште. ѹмѣате даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ с нбсе дастъ дхъ стъ. просѧштмъ ѹ него М Лк 11.13 З СК II. С тв 1. За обектни отношения a) За изразяване отношение на съвместност, на общо извършване на някакво действие: с, със ꙇ се мъноѕ грѣшънц  мꙑтаре. пршедъше въꙁлежаахѫ съ смъ. ꙇ съ ѹенкꙑ его М Мт 9.10 З А СК ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ. ꙇ же не събраатъ съ мноѭ растааатъ М Мт 12.30 З А СК тъгда прстѫп къ немѹ мат сновѹ ꙁаведеовѹ. съ сньма свома кланѣѭшт сѧ М Мт 20.20 ЗI тъгда пропѧшѧ съ нмь дъва раꙁбонка М Мт 27.38 З А СК вѣрно слово. аще с нмъ ѹмрѣхомъ. с нмъ ожвемъ Е 1б 5 агаръ бо естъ снѣ гора. еже въ равї. прлагаетъ сѧ нꙑнѣшнмъ ерслмѣ. работаетъ бо съ ѧдꙑ свом Е 27б 16  съ ꙁаконопрѣстѫпънꙑмі не вънідѫ СП 25.4 кънѩѕ людъсці събърашѩ сѩ съ бмъ авраамлемъ СП 46.10 къто въстанетъ мнѣ на ꙁълобѹѭштѩѩ. лі къто со мъноѭ станетъ на творѩштѩѩ беꙁаконеніе СП 93.16 съгрѣшіхомъ съ оці нашімі СП 105.6 ѹ тебе хощѭ сътворт веерѭ. пасхѫ съ ѹенкꙑ свом СЕ 46b 3 л мѧтежемь творець. бестѹденъ. ръвьнвъ. неѹстроенъ. съ лѹноѭ прѣмѣнѣѩ сѧ.  съ врѣменемь етеромь. прѣвращаѩ сѧ СЕ 54а 22, 23 вь наслѣдь црства нбснааго. ꙇ въ ра пщѧ въводѧ ѩ. съ свѣтълꙑм аплꙑ твом СЕ 65b 7  бѣаше съ адамомъ еуа въ ра С 9.9  обрѣтошꙙ стааго савна съ нѣм шестѭ братѧ С 145.30 то рекъ ꙁде вънъ града съ людьм свом С 200.22 аште стъ праꙁдъно съ блѫднкꙑ жденетъ сꙙ  съ бѹм  беꙁ млост  поставтъ с нм С 371.22, 23 отꙿпад съ свом сѫпостатъм С 512.17 съ дьѣволомь о(с)ѫжд(ае)тꙿ сѧ Р I 2.1 При изразяване на притежание.В съчет. с глагола мѣт, въꙁѧт и съ собоѭ: при, с. ꙇ ꙁабꙑшѧ вьꙁѧт хлѣбꙑ. ꙇ раꙁвѣ едного хлѣба не мѣахѫ съ собоѭ въ корабл М Мк 8.14 З бѹѩ бо премъшѧ свѣтльнкꙑ своѩ. не вьꙁѧшѧ съ собоѭ олеа М Мт 25.3 З А СК нштѧѩ бо съ собоѭ въсегда мате М Йо 12.8 З А СК ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ народ мъ(но)ꙁ. ꙇмѧще съ собоѭ хромꙑ. нѣмꙑ  слѣпꙑ  бѣсънꙑ. ꙇ нꙑ мъногꙑ М Мт 15.30 З За означаване на предмет, който се прибавя към нещо: с. прѩсте же тѣло сво. ꙇ обсте е рꙁам съ ароматꙑ М Йо 19.40 З А b) При посочване на лице, участващо във взаимно действие с друго лице: с остав тѹ даръ тво прѣдъ олътаремъ. ꙇ шедъ прѣжде съмр сѧ. съ братромъ свомъ М Мт 5.24 З. Срв. С422.30 мѫж нневьћтьст въстанѫтъ на сѫдъ. съ родомь смь М Мт 12.41 З сего рад ѹподобло сѧ естъ цсрстве нбское лвкѹ цсрю. ꙇже въсхотѣ сътѧꙁат сѧ о словес. съ рабꙑ свом М Мт 18.23 ЗI А СК съвѣщавъ же съ дѣлателꙑ. по пѣнѧꙁѹ на день. посъла ѩ въ вногр҇дъ сво М Мт 20.2 ЗI А ѹтелю рьц братрѹ моемѹ да раꙁдѣлтъ съ мъноѭ достоѣнье М Лк 12.13 З ...тѧꙃа(ше) сѧ [...] (х)ъ съ юде. неъс[...] на трьꙃахъ по всѧ днї. съ бесѣдѹѧщм съ нмъ Е 39б 16, 18 егда глаахъ їмъ. борѣахѫ сѩ со мьноѭ спꙑт СП 119.7 дне҇с. вꙑшънѣѣ. съ нжънм бесѣдѹѭтъ. ꙇ нжьнѣа съ вꙑшънм праꙁдънѹѭтъ СЕ 2b 15, 17 аще кꙿто съ рабоѭ блѫдъ сътворт҇ тол родт҇ дѣтщь СЕ 104b 6 се естъ кръвь моѣ о неіже прѣжде сего. бестѹдънꙑ съвѣтъ творѣаше. съ беꙁѹмнꙑмі фарꙑсѣі К 7b 28 цѣсарь же словес слѫ поѹвъ ... съвѣтовааше съ сьвѣтнкꙑ свом. да отврьꙁѫть црькъв С 192.13 аггелъ съ дѣвоѭ глаголетъ С 244.1  тѣмъ брань сь дꙗволомъ сътворт С 490.16 В съчет.с глагола поѩт: с, заедно с. тъгда детъ  пометъ съ собоѭ седмь нѣхъ дхъ М Мт 12.45 З аще л тебе не послѹшаатъ. пом пакꙑ съ собоѭ едного л два. да въ ѹстѣхъ дъвою л тр съвѣдѣтель станетъ вьсѣкъ глъ М Мт 18.16 ЗI А СК c) За означаване на лице, върху което се разпростира действието, по отношение на което съществува, става нещо: с, към, спрямо аште тако естъ вна лкѹ съ женоѭ. ѹнѣе естъ не жент сѧ М Мт 19.10 ЗI А СК сътворт млость съ оц нашм М Лк 1.72 З онъ же рее сътвор млость сь нмь М Лк 10.37 З А СК сътворі со мъноѭ ꙁнаменіе въ благо СП 85.17 благо сътворлъ ес съ рабомь твомь гі СП 118.65 ꙇ сътвор съ нам. ꙇ молѧщмъ сѧ съ нам. богатꙑѩ мл҇ст твоеѩ СЕ 63а 4 гі бже сне гі. ѣкоже тꙑ хощеш. ѣкоже т любо. сътвор съ мноѭ рабомь твомь СЕ 72b 14 г їсу хрьсте слава тебѣ ꙗко сътвор съ мноѭ. недостонꙑмъ свомъ рабомъ С 154.29 н дноѧ же ноѧ особь памꙙнѫ правьдꙑ. нъ тъьѭ съ вьсѣмь мръ мѣт С 423.20 d) За означаване на лице, посредством което се върши действието; деятел: с, чрез он же шедъше ѹтвръдшѧ гробъ ꙁнаменавъше камень съ кѹстодеѭ М Мт 27.66 З А л кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште слънъ естъ. съ десѧтѭ тꙑсѫштъ сърѣст грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма (тъ) тꙑсѫштама на нь М Лк 14.31 З не погѹбі съ неъстівъмі дшѩ моеѩ.  съ мѫжі кръвꙑ жівота моего СП 25.9  ѧже свꙙтꙑѧ цръкъв съ ратѭ сте прѣѧл. то  тꙑ оставвъше вьнѣ град (!) прѣбꙑвате С 199.28 e) При означаване на оръдие, орган, предмет, материал, чрез който се извършва действието: с, чрез ꙇ посълетъ анћлꙑ съ гласомъ велемь трѫбънꙑмь. ꙇ съберетъ ꙁбъранꙑѩ его М Мт 24.31 З А СК еднъ же отъ нхъ вдѣвъ ѣко цѣлѣ. въꙁврат сѧ съ гласомь велемь славѧ ба М Лк 17.15 З СК въсхвалѫ імѩ ба моего съ пѣсніѭ СП 68.31 въꙁвѣштаті ютро мілость твоѭ ... въ десѩтстрѹньнѣ пъсалътърі съ пѣсньѭ въ глѫсехъ СП 91.4 съ гласомь тво раб вьпемь. ѡсана пршедꙑ СЕ 16а 13 да нікꙑже ѹбо отъ владꙑкъ. отъ непріѣꙁні. обладанъ съ ѹстънама своꙇма. ꙇсповѣдаѩ себе вѣрна срдцемь. далее отъстоітъ ба етеро псанꙑмь сімъ К 2b 27 съ блаженꙑмь гласомь га слꙑшат. да ѹпъваѭтъ К 3а 17 кѹплѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ.  сѹгѹбь пробрѣтошꙙ С 55.9 покаавъш бо сꙙ. наꙙшꙙ съ велкомъ гласомъ вьпт  глаголат С 110.29 въꙁвраштьшемъ же сꙙ мъ.  пршъдъ съ корабьмъ блꙁъ воводꙑ С 152.10  сь вонꙗм многоцѣньнꙑм. обвꙿше. поѭште  славꙙште ба. положшꙙ ьстъно го тѣло въ томъ гробѣ С 532.6  еднако молѭ съвлѣцѣмꙿ сѧ ветьхааго (!) ка.  съ дѣлъ его облѣкѫще сѧ въ (!) новааго адама. еже естъ вь ха Р II 3.34 f) При означаване на лице, към което се стреми, присъединява друго лице: с, към ѣще відѣаше татъ теааше съ німъ СП 49.18 како же прбѣгъ къ бан. не вььте сꙙ съ етꙑрьм десꙙтꙑ. нъ абь отъ топлотꙑ растаа сꙙ. а с въ колцѣ мраꙁѣ сѫште доселѣ жв сѫтъ С 78.6 вдѣ небесъска ѹдеса. поꙁна стнѫ. прбѣже къ владꙑцѣ. прте сꙙ съ мѫенкꙑ С 94.3 отътвръгн мꙙ отъ скварꙑ гнꙋсънꙑѧ.  отъ лъжементꙑхъ богъ ...  прт мꙙ съ рабомъ свомъ алеѯанꙿдромъ С 160.25 g) При означаване на снабденост, наличие на нещо: с ѣко на раꙁбонка ꙁдете съ орѫжьемь  дрькольм ѩт мѧ М Мт 26.55 юда же пріемъ спрѫ ... прде тамо съ свѣтлꙑ. ꙇ свѣштам  орѫж М Йо 18.3 З А СК еваггеле ꙁборное ... съ мѣцесловесьнікомъ недѣлѣ велікъѩ пас҇ха А 1а 7 ї дъщі тѵрвⷪа съ дарꙑ. лцю твоемѹ помолѩтъ сѩ богаті людье СП 44.13 ї ꙁведе ѩ съ съребромъ  ꙁлатомъ СП 104.37  съподоб нꙑ влко. съ дръꙁновенемь СЕ 11а 23 съ вѣтвьм маслнънам. сърѣтъше тѧ вьпѣхѫ глѭще СЕ 16а 8 на негоже прдѫ отъ арꙿхерѣ. съ свѣщам ꙇ съ ме. ꙇ съ дрѫгꙑ СЕ 48а 1, 2 въ то врѣмѧ прѣданью. егда прідѫ на нь. съ орѫжі  дръкольмі К 4b 40 гда бо прдетъ дѣлатель съ лопатоѭ потрѣбт тока С 127.24  насъ въсхꙑтвъше ведете. нъ мꙿже носмъ ѫꙁꙑ оставте насъ. не бо съ ѫꙁам вьведете насъ къ кѹмромъ вашмъ С 130.19 въ то врѣмꙙ вь неже сꙙ прѣда. гда прдошꙙ на нь. съ дрѣвесꙑ  съ свѣштам С 412.12 За притежание на качество, признак, особеност: с. ꙇ ꙁбѣгн ꙁ него. съ вꙿсѣм похотьм свом СЕ 48b 20 како не ѹстрашшꙙ сꙙ мꙋ влас. съ мраьнꙑмъ емѹ ѹмомъ. о томъ же о толцѣ С 66.3 h) За означаване притежателя на качество, признак, особеност: с ї свѣтъ ою моею тъ нѣстъ съ мьноѭ СП 37.11 поꙁнахъ въсѩ птцѩ нбснꙑѩ  красота сельнаа съ мьноѭ естъ СП 49.11 ї рѣснота моѣ і млость моѣ съ нмь СП 88.25 i) При глаголисъмѣст, раꙁмѣст, растварѣт и под. за означаване предмет или лице, с което се смесва друг предмет или лице: с дашѧ емѹ оцътъ пт съ ꙁлъьѭ съмѣшънъ М Мт 27.34 З А СК прклюшѧ же сѧ едн въ то врѣмѧ повѣдаѭште емѹ о галлехъ. ꙇхъже кръвъ платъ съмѣс съ жрътвам хъ М Лк 13.1 З де попелъ ѣко хлѣбъ ѣсъ.  пітье мое съ плаемъ растварѣахъ СП 101.10  съмѣсішѧ сѩ съ ѩꙁꙑкꙑ СП 105.35 дашѧ емѹ пт оцетъ. раꙁмешъше съ ꙁлъѭ СЕ 50а 15 тако тъ ѹбо въ юнѣ врьстѣ трѹждааше сꙙ.  ѹмъ беꙁъ глѹма хранꙙ.  слово неꙁаꙁорьно съмѣшено съ солѭ божьствънѫѭ С 279.28 дьнесь анг҄ел съ ловѣкꙑ раꙁмѣсшꙙ сꙙ.  носꙙшт тѣло съ беспльтънꙑм слам. пѣт вьспѣваѭтъ С 486.29, 30 j) При сравнение — за посочване на сходство: с  ѹподоблѫ сѩ съ ніꙁъходѩштім въ ровъ СП 27.1 прімѣненъ бꙑхъ съ ніꙁъходѩштімі въ ровъ. бꙑхъ ѣко ловѣкъ бес помошті ѹ мрътвꙑхъ свободь СП 87.5 сповѣдꙿнц дрьꙁ. дꙿноѹмн съ агг҄елꙑ С 67.17 k) За означаване на предмет, който се прибавя към нещо: с подобааше т ѹбо въдат съребро мое ... тръжънкомъ. ꙇ пршьдъ аꙁъ вьꙁѧлъ ѹбо бмь свое съ лхвоѭ М Мт 25.27 З А СК бѭштїмъ же ꙁмѣнвꙿшемъ сꙙ пꙙть кратꙑ.  отънемогъшемъ. кръвь теааше рѣкам  съ пльтѭ. отъ блаженааго мѫенка С 103.27 l) За означаване свързване, съединение: с  прведъ го къ стѹѹмѹ кононѹ съвꙙꙁавъ съ краденꙑмъ сланѹтꙿкомꙿ хѹлѣаше глаголꙙ С 41.19 m) За означаване положение или движение на лице сред група лица: между, сред ъто штете жвааго съ мрътвꙑм М Лк 24.5 З А n) За предназначение — при посочване лицето, на което се дава нещо: за ꙁлато тво  сьребро тво да бѫдетъ съ тобоѭ С 222.23 2. За обстоятелствени отношения a) При посочване на начина, по който се извършва действието: с въꙁърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ ... гла лкѹ. простьр рѫкѫ твоѭ М Мк 3.5 З СК ꙇ въшедъш абе съ тъштанемь къ цсрю М Мк 6.25 З А работате гві съ страхомъ.  радѹіте сѩ емѹ съ трепетомъ СП 2.11 погъбе памѩть іхъ съ шюмомъ СП 9.7 тѣмьже  аꙁъ ѹмаленꙑ недостонꙑ рабъ. съ страхомь  трепетомь. вельм вьпѭ  глѭ СЕ 3b 15 съ вьсѣкоѭ съмѣренѫѭ мѫдростѭ.  кротостѭ. съ тръпѣнемь отъраждаѭще дрѹгъ дрѹгѹ СЕ 105b 13, 15 он же слꙑшавъше дошꙙ съ многомъ страхомъ сътворт повелѣно С 37.25 слꙑште ѡ боголюбьц ... отврьꙁѣте о вашхъ срьдецъ.  съ тхостѭ прмѣте С 55.25 памꙙть стꙑмъ обьштеват апостоломъ велтъ вѣдꙑ. ꙗко же памꙙть твортъ въ вьсѣмъ срьдьцемъ  вѣроѭ С 124.11 он же съ спѣхомъ шъдъше сташꙙ блꙁъ града С 223.29 стꙑ же ѹжастьнъ протвѫ томѹ бꙑвъ. рее к н҄е вьстан жено.  сь многоѭ нѹждеѭ въставвъ ѭ отъ ꙁемьѧ С 517.11 съ прлежанꙑ ...  тьщаньемь нас(ла)жда(.) сѧ пѣн ... Р I 4.2 За означаване отношение към обекта: с.  хвалт сѩ съ достоѣньемъ твоімъ СП 105.5 b) При посочване на обстоятелства, които съпътстват и характеризират основното действие: с ꙇ пакꙑ отъвръже сѧ съ клѧтвоѭ. ѣко не ꙁнаѭ лвка М Мт 26.72 З А СК ꙇ абе въꙁъпвъ отецъ отроѧте съ слъꙁам глааше М Мк 9.24 З А СК ꙇ се дхъ емлетꙑ. ꙇ вънеꙁаапѫ въпетъ  прѫжаатъ сѧ съ пѣнам М Лк 9.39 З А СК сего рад въсе тръплѫ ꙁбранꙑхъ рад. да  т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ. съ славѡѫ вѣнѡѫ Е 1а 18 вьсі ѹбо да прістѫпімъ. съ оіштеньемь. ꙇ съ цѣломѫдръствіемь подобномь. ꙇ съ многомь ѹмꙇленьемь К 8а 5 сповѣдааше сꙙ бѹ съ стенанїмъ.  съ слъꙁам глагол҄ꙙ С 168.10 бѣсъ же съ хѹлоѭ въпꙗше глагол҄ꙙ С 172.10 ште же не кръштенѹ сѫштѹ добьꙗ сѫшта  храбъра. съ сьвѣтомъ же обою цѣсарѹ. съставшꙙ рать на поганꙑ С 197.5  обрѣтъше мошт ꙁнесошꙙ съ пѣсньм  хвалам С 219.9 гда бо хоштѫ повѣстьнаꙗ съкаꙁат дѣлеса. тѹ аб съ вдомъ ѹдеса к н҄мь првлѣкѫтъ сꙙ С 344.2 3. За определителни отношения — в предложни съчетания, поясняващи съществително ꙇ ѹжасаахѫ сѧ о ѹен его. ѣко съ властѭ бѣ слово его М Лк 4.32 З А вьꙁвеселіші радостьѭ съ лцемъ твоімъ СП 20.7 твоѣ мꙑшьца съ сілоѭ СП 88.14 бꙑт съ цѣмь συνέρχομαί τινι Съм с някого, имам полова връзка с някого та бо ха спса пржтъ. не съ мѫжемъ бꙑвъш С 482.27 же съ цѣмь συνοδία τινί Сподвижници мѣсꙙца марта въ ї҃ мѫка стааго кодрата  же сь н҄мъ С 97.25 соль съ оцьтомъ съмѣст ὀξάλμη Направя смес от сол и оцет раꙁгнѣвавъ сꙙ анупатъ. повелѣ соль съ оцътомъ съмѣсвъше полват ранꙑ го С 116.18 съ анг҄елꙑ равьнꙑ ἰσάγγελος Който е подобен на ангелски, равноангелски каꙗ ꙁнѹренꙗ. ꙗже ꙁмꙗ ꙁнѹр въ породѣ сь агг҄елꙑ равънѫѭ жꙁнь С 348.12 съ веера ἀπὸ ἑσπέρας Вечерта, с настъпването на вечерта сь свѣштам сходꙙште ꙁ домовъ свохъ. съ веера дѫште вь съборънѫѭ мѹ црькъве С 35.8—9 съ врьхѹ ἐκ τῶν ἄνωϑεν От горе до долу бѣ же хтонъ не шъвенъ. съ връхѹ стъканъ вьсь М Йо 19.23 З съ вьсѣмь народомь παμπληϑεί Заедно с всички, с целия народ въꙁъпшѧ же съ всѣмь народомь глѭште. въꙁьм сего. отъпѹст же намъ вараавѫ З Лк 23.18 съ горꙑ ἄνωϑεν Отначало, от самото начало не того л дѣл҄ьма глаголааше не пртꙙжте ꙁлата. н сьребра. н мѣд въ поꙗсѣхъ вашхъ. съ горꙑ прѣжде прꙙт ѧ (!) тебѣ. сьребролюбьствꙗ съкаꙁан С 411.6 съ дрьꙁновл҄еньмь εὐπαρρησιάστως Смело, храбро, безстрашно стꙑ кодратъ съ дръꙁновенїмъ велкомъ гласомъ въꙁъп глꙙ С 100.25—26 съ спꙑтаньмь μετ᾿ ἀκριβείας Прилежно, старателно вьсе бо съ іспꙑтанімь повѣдаетъ блаженꙑ сь еванћелістъ К 5b 40 съ крьстꙑ λιτανεύοντες С пеене на литании да стꙑ тъ еппъ. вьсемѹ клросѹ свомѹ повелѣ събьрат сꙙ на сьповѣдан ꙗвьньꙗ того.  съ кръстꙑ на пештерѣ то. деже къ божї жвотъ т С 529.23 съ льстьѭ ὕπουλος С измама, с коварство не моꙁ ѹбо нктоже съ льстьѭ прт С 420.29 съ лѣпотꙑ a) εὐλόγως, εἰκότως С право, справедливо, с основание помлѹ стенѫштѫ вьсеѭ дѹшеѭ. ѧже сь лѣпотꙑ отвраштааше сꙙ ѹтварѣѭштѧ с тѣло на пагѹбѫ  прѣльштен многомъ С 392.3—4 сь лѣпотꙑ тоже  павьлъ глаголааше. ꙗко корень вьсемѹ ꙁълѹ стъ сьребролюбьств С 412.1—2 b) ἀναγκαίως По необходимост, необходимо пото на вꙑ а не номь мѣстѣ. сь лѣпотꙑ на вꙑꙗхъ хъ плака. же съврьгошꙙ ꙗрьмъ братьства сь себе С 364.28 c) καλῶς Добре, хубаво а бꙑ не проста стала моꙗ рѫкоѧть. сь лѣпотꙑ бꙑсте острл скрьбь ненавстю братьню С 368.7 съ любъвьѭ φιλοπόνως, φιλέω Усърдно, старателно нъ н по ꙁаконънꙑмъ цвѣтломъ. съ любьвѭ цвѣтъ объмавъше. свѣтьл свѣтъло ѹвꙙст. въ црьквьнѣѣмъ лкѹѭтъ рьтоꙁѣ С 335.6—7 нъ по длъгѹ  поьст. съ любьвѭ прсно свомѹ г. вꙑнѫ прѣстоꙗт богов С 463.24 съ меемь ξιφηφόρος Въоръжен с меч прведѣте м сѣмо мѫжꙙ жестокꙑ. отъ еіѡпьскꙑѧ странꙑ. съ ме да сѣкѫтꙿ  проꙙѧ С 62.10 съ млостьѭ φιλανϑρώπως Любезно, човешки аꙁъ же нꙑнꙗ обае съ млостѭ т пріхождѫ. бесъмрътънꙑхъ рад богъ млост С 148.14 съ мромь εἰς εἰρήνην, ἐν εἰρήνῃ Мирно, с мир, в разбирателство съ же рее е дъшт вѣра твоѣ спс тѧ д съ мромъ М Мк 5.34 З СК нꙑнѣ отъпѹстш раба твоего влдко. по глѹ твоемѹ. съ мромъ М Лк 2.29 З А СК отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ.  одолѣш врагомъ твомъ.  въꙁвратш сꙙ съ мромъ С 192.10 съ небесе οὐρανόϑεν От небето сьніде огнь съ небесе.  пожьже храма С 22.12 тъ по обꙑаю. съ небесе бож гласъ слꙑшавъ С 191.5 съ оного полѹ πέραν Отвъд, оттатък, на другия бряг ꙇ по немь ꙇдошѧ народ мноѕ. отъ галлеѩ ꙇ декаполѣа ꙇ отъ ꙇлма ꙇ юдеѩ. ꙇ съ оного полѹ ꙇордан[.] З Мт 4.25 А СК ꙇ мъногъ народъ отъ галлеѩ по немь де. ꙇ отъ юдеѩ. ꙇ отъ лма. ꙇ отъ дѹмѣѩ. ꙇ съ оного полѹ оръдана М Мк 3.8 З съ похотьѭ πρὸς τὸ ἐπιϑυμῆσαι С похот, похотливо вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемь М Мт 5.28 З съ радостьѭ a) μετὰ χαρᾶς, φαιδρῶς С радост, радостно сь естъ слꙑшѧ слово. ꙇ абе съ радостѭ премлѧ е М Мт 13.20 З. Срв.Мк 4.16 М З ї раꙁграбен ... мѣнѣ ... съ радостѫ прѧсте Е 9а 17 вьс съ радостѭ кѹпьно тьцѣмъ. вьс тъштьно прмѣмъ С 319.22 b) πολυτελῶς Тържествено, с почести свѣтѹ же бꙑвъшѹ.  їшедъше крьстꙗн въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю.  погребошꙙ мрьнѣ съ радостѭ С 15.12 съ слѣда ὄπισϑεν Отзад, изотзад жена сѫшт въ тоен кръве ... прстѫпьш съ слѣда коснѫ сꙙ вьскрл рꙁꙑ его М Лк 8.44 З СК съ странꙑ a) κατὰ μέρος Постепенно, малко по малко ꙗкоже бо ръвь срьдьце дѫбѹ ꙗдꙑ ѹвꙙждатъ. сце  ꙁавсть срьдце мѣѭштааго ѭ. съ странꙑ ꙗдѫшт ѹвꙙждатъ С 399.27—28 b) διὰ τοῦ μέρους В това отношение, по този начин, така тебе дного нꙑнѣѹ вьꙁъпѭ. да съ странꙑ ходꙙштмъ покажѫ слѫ. же бо въ адѣ въставъ аꙁъ мръ вьсь вьставꙑѭ С 311.9 съ стѣнъ сърнѫт κατακρημνίζω Хвърля някого отвисоко овогда каменмь бꙗхѫ га. дрѹгоц же окѹшаахѫ сꙙ съ стѣнъ сърнѫт С 480.30 съ ѹпъваньмь εὐϑαρσής Смело, безстрашно, храбро скѹсьн же  доб хсов раб. съ ѹпꙿванмъ въ градѣ прѣбꙑваахѫ въ мноꙁѣ радост С 98.10 съ ѹсрьдьмь προϑύμως, μετὰ προϑυμίας, ἀκριβῶς Охотно, с готовност, с желание прмъ же слѹжъбѫ тѫ съ ѹсрьдмъ  съ радостѭ. слѹжааше вьсѣмъ отьцьмъ С 284.9 вѣдꙙтъ ꙁвѣстьнѣ ꙗко дѫтъ на весел.  съ ѹсрьдмъ на пръ прходꙙтъ С 267.7—8 съ ьстьѭ ἀσμένως Радостно, със задоволство тъгда цѣсарь еѡдос съ ьстѭ то прмъ. просꙙ свꙙтааго кръштенꙗ С 197.25 съ днѣмь окомь μονόφϑαλμος С едно око ꙇ аште око твое съблажнаатъ тѧ. ꙇꙁьм е  връѕ оть себе добрѣа т естъ съ еднѣмь окомь вь жвотъ вьнт. неже дьвѣ о мѫштю. въвръженѹ бꙑт въ ћеонѫ огньнѫѭ М Мт 18.9 ЗI М З А СК Н У Е СП СЕ К С ЗЛ Р Г Гр ἀ᾿πό [ἀπο] ἐκ ἐπί μετά σύν [συν] ἅμα πρός [προσ] ἐν εἰς κατά ὑπό διά περί καί παρά [παρα] ὑπέρ ἔχω μείγνυμι безпредложен гръцки Genetivus, Dativus, Accusativus. [Вар. ὑπέρ] сь со с Нвб с, със. БТР АР