Старобългарски речник
схоласткъ 
схоласткъ -а м Схоластик — прозвище на Йоан Лествичник [умр. между 650 и 680 г.] — византийски аскетико–дидактически писател, настоятел на манастир в Синай. Пр. на 30 март мѣсꙙца марта л҃ жт прѣпрость. отьца іѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ. мѹже пррокъ схоласткꙿ С 272.6 Изч С От гр σχολαστικός схоласткꙿ Нвб схоластик ОА ВА АК ЕтМл БТР АР