Старобългарски речник

сѹшт

сѹшт -сѹшѫ -сѹшш несв 1. Суша, правя нещо да изгуби влажността си, изсушавам ꙇ жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ творѧще жѧждѭ. ꙇ вꙿсѭ ѩꙁѭ жегѫщѭѭ пльть его. ꙇ ѫтробѫ его. сѹшѧщѭ ѹстънꙑ его СЕ 29b 22 2. Прен. Изтощавам чрез глад бѣаше же гда алъбоѭ многоѭ себе сѹшаста С 547.23 Изч СЕ С Нвб суша ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА