Старобългарски речник
сѹша 
сѹша -ѧ ж Суша, земя горе вамъ кънгъѩ  фарсѣ ѵпокрт. ѣко прѣходте море  сѹшѫ сътворт едного пршелъца М Мт 23.15 ЗI коль страшенъ пае снъ лъ обращаѩ море вь сѹшѫ СП 65.6 ї сѹшѫ рѫцѣ его соꙁъдасте СП 94.5 Изч М З СП Гр [ἡ] ξηρά Нвб суша ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Сушен дол МИ ГХ,МИМ Сушица МИ Сушник МИ ЙЗах,Кюст.кр