Старобългарски речник
сѹхъ 
сѹхъ -ꙑ прил 1. Сух, който не съдържа влага брѣжънънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ  беꙁъ влагꙑ. ꙗкоже нкакоже влагꙑ творт вь хлѣвнѣ С 300.4 тъ же  не сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ  сѹхѹѹмѹ камꙑкѹ въꙁдрастт повелѣ на покаꙁане ꙋдомъ С 300.17 2. Сух, изсъхнал, който не съдържа живителни сокове ꙁане аште въ сꙑрѣ дрѣвѣ с творѧтъ. въ сѹсѣ то бѫдетъ М Лк 23.31 З првꙙꙁашꙙ стааго дѫбѣ сѹсѣ аворовѣ С 18.10 вьс двл҄ѣхѫ сꙙ вдꙙште дѫба облствьнѣвъша. т бо вѣдѣѣхѫ . ꙁдавъна сѹхъ С 18.18 да же ѹбо жъꙁлъ ароновъ сѹхъ сѫштъ. раст  процвст повелѣ богъ С 300.15  вдꙙ смокве. прѣжде господьска ꙁапрѣштенꙗ. проꙁꙙбъшѫ  свѣтьлѫ. а по господьстѣ ꙁапрѣштен.  дрꙙхло  сѹхо С 343. 23 3. За ръка, крайник — парализиран, схванат ꙇ се лвкъ бѣ тѹ. рѫкѫ мꙑ сѹхѫ М Мт 12.10 З ꙇ бѣ лвѣкъ тѹ  рѫка деснаа емѹ бѣ сѹха М Лк 6.6 З А ꙗко вь дьнь сѫботънꙑ ловѣка цѣл.  праꙁнѫ  сѹхѫ рѫкѫ вь праꙁдьнъ дьнь на дѣло простьрѣ С 396.15 касааше сꙙ сѹсѣ рѫцѣ С 476.22 4. Като същ. сѹс м мн [οἱ ξηροί Паралитици, парализирани хора въ тѣхъ лежааше мъножьство болѧштхъ. слѣпъ хромъ. сѹхъ. аѭщхъ двженѣ водѣ М Йо 5.3 З А 5. Като същ. сѹхо ср ед γῆ, αἰγιαλός ἔδαφος Суша, земя ꙇ ꙁвеꙁъше кораблѣ на сѹхо  оставьше вьсе вь слѣдъ его дѫ М Лк 5.11 З обрꙙштете тѣла мого ꙁвръжена на сѹхо С 154.24 ходꙙ по морѹ акꙑ по сѹхѹ С 77.8 М З А СК С Гр ξηρός κατάξηρος ἐξηραμμένος Нвб сух ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР ДА Срв Сухиндол МИ ЙЗ,БГИ Суара МИ Суата лака МИ Суата река МИ Суия излак МИ Суите ливаде МИ Суото дере МИ ЙЗ,МИПан Сушица МИ ВП,ТО Суха чешма МИ Сухио бунар МИ Суха бука МИ ЙЗах,Кюст Сухо бърдо МИ Сухо поле МИ ЙЗах,Кюст.кр Сухаре МИ ХХ,ЛИМР Сухата ела МИ Сухия врис МИ ГХ,МИМ Сухов ФИ Суховски ФИ Суходолски ФИ Сухлев ФИ СтИл,РЛФИ